Неотдавна излезе книгата ви "Християнската литература – между вписването и отграничаването"[1], в която изследвате същностните черти на християнската художествена литература, трудната й задача да бъде едновременно подобна на останалата художествена литература и заедно с това да се разграничава от нея. Кое е онова, което прави една художествена творба християнска, къде минават разграничителните линии между нея и другите творби?

В книгата умишлено не съм дал дефиниция за християнска литература. Колкото повече време минава обаче, в колкото повече разговори върху нея участвам, толкова повече започвам да се чудя дали не е било по-добре за читателя да се опитам да дефинирам християнската литература. Книгата ми предполага размисъл върху границите на християнската литература. Нейните общи черти с нехристиянската литература изглеждат по-ясни – всяка художествена творба се нуждае от характерните за художественото слово изразни средства. Ако тя е прозаична, трябват й сюжет и герои, пространство, в което се разполага действието на творбата, и време, в което то протича. Така че въпросът е по-скоро какво отграничава една християнска художествена творба от останалите, къде минава отграничителната линия, тази тънка, понякога едва забележима граница, която отделя християнските текстове от текстове, в които няма християнска “тяга”, няма християнска ценностна система или християнски персонажи.

Сега ще се опитам да дам работно определение на това какво прави една творба християнска. В християнската творба – независимо дали говорим за поезия или за белетристика – би трябвало да са видни плодовете на едно осъществило се, осъществяващо се в момента на разказването или поне загатнато личностно взаимоотношение. Става дума за взаимоотношението между личността на падналия човек – ще се изразя богословски – и личността на неговия Създател, който е и негов Изкупител. /.../

Вижте текста на цялото интервю тук:
http://www.hkultura.com/db_text/2014_92.pdf#page=5