Във всекидневието настояванията ни често се превръщат в натяквания.

 

Например не се задоволяваме да дадем настойчив съвет, а въртим, като със свредел, в съзнанието на нашия ближен, за да разбере той, колко много ще сбърка, ако не го последва.

 

Или друг пример: споделяме идея, която отдавна ни е легнала на сърцето, с човека, без когото реализирането й би било невъзможно (нали я осъществяваме главно за негово добро?), но вместо отклик, срещаме резерви, вместо съпричастие – скепсис, вместо съдействие – съпротива. Уж се съобразяваме с мнението му, но при всеки удобен случай не пропускаме да му трием сол на главата – начини за това много!, – дето е станал причина да се провали едно толкова смислено начинание. /.../



Вижте целия текст тук: http://www.hkultura.com/db_text/2012_77.pdf#page=57